When nightingale flights into the sunset...

Заглавие: When nightingale flights into the sunset... 03/09/13, 03:37 pm

Не се заблуждавайте от заглавието - "When nightingale flights into the sunset... I described it in my rows.*", защото тук няма да пиша само за славеи, а ще вписвам всичките си стихотворения, които реша. Просто тези красиви птици винаги са ми били вдъхновение. Smile

Надявам се да намерите нещо хубаво в стиховете ми и да са Ви приятни за четене!

_______________________
*When nightingale flights into the sunset... I described it in my rows. - Когато славеят полети към залеза... аз го описвам в редовете си.

Любима родино

Любима родино, светиш ти в сърцето,
дори когато съм от теб далече.
Напомняш за времето, което
опитвам да върна, ала изгубих вече.

Ако трябва през равнини ще прелитам,
ако трябва върхове ще покорявам!
За да мога отново и отново да опитвам,
та в желанието си накрая да успявам.

Ако трябва ще преплувам стотици морета,
ако трябва ще пътувам безкрайно!
За да видя още веднъж синьо небето
и светлината на слънцето ти омайно.

Ако трябва тъмни гори ще пребродя,
ако трябва дълбоко под земята ще ида!
За да мога още веднъж гордо да ходя
по твоята земя и по-задълго да я видя.

И накрая ще напиша дебели романи:
за всички места видени,
за всички моменти изживени
за всички красоти големи…

Защото ти, родино райска, си красива
и винаги към теб с усмивка ще се връщам.
Защото само тук се чувствам живa
и тъжа, щом тръгна нанякъде и гръб ти обръщам.

Защото е уникална нашата зеленина –
няма втора еднаква като нея.
Та бих отишла дори на край света,
за да мога и там хубостта ти да възпея.

Осми Март

Цветята за едни символизират любовта,
за други пък са път към обичта.
Една картичка пълна с любов
е начин към пътят нов,
към нейното голямо сърце
придобило нежно лице.

Картичка малка от дете
или пък червеното лале,
дори най-малкият букет
е пълен с невидим куплет,
в който ти без думи мълвиш,
безмълвна поезия твориш.

Та на един простичък ден,
който някак е станал определен,
ти показваш част от това,
което винаги е съществувало досега
и винаги ще се крие у теб,
отприщено в един простичък жест.

Есен

Слънце вече не грее, дъжд само вали
над зелените пъстри, горски планини.
Всичко е оранжево, жълто, червено
с изящни, летящи листа пременено.

Есента студена, дъждовна вече дойде
и закри всичко с мрачно, сиво небе -
топли, светли, искрящи лъчите,
огряващи навред, насред земите.

А листата падат леко по земята
като килим разстлан по тревата.
Образуващи го дебел разноцветен,
прекрасен, мек, пъстроцветен.
Във всички топли нюанси и цветове,
сякаш огряващи иначе мрачното небе.

Даже и дъжд пороен да капе от небето
и да бушува някъде страшно, гръмко морето,
пак ще има мека, стопляща топлина,
макар и кратка, но желана, през есента.

Последното отсечено дърво

Последното дърво вижда се пред мен
и то ще е отсечено следващия ден.
Като своите събратя наоколо ще е:
пън насред пустото поле, небе.

Вече няма да расте, а само ще стои
младо, младо, младо насред бившите гори.
Сега високо с тънък ствол и млади листа,
обградено от зелена висока трева.

А след часове вече ще е само пън,
заспал вековен мрачен сън.
То ще е същото като тях; то ще умре;
да диша, да усеща ще спре.

Може и да останало последно засега,
но няма да доживее дори утринта.

Страхотни са, имаш талант!♥

Много благодаря!

Славей

Насред дебрите на гъстите, зелени клонаци,
Край бодливи шипки, треви и гъсталаци,
Славеят пее своите мелодии сладки като мед,
Възпети в стихове и поеми от нечии мироглед:

„Политайки с вятъра в синьото, просторно небе
Лети леко с прекрасни, малки, кафеникави криле.
Песента му чудна, радваща душата, лее се без край,
Огласявайки гората – този див, прекрасен рай.”

Долу има градове и села в слънчевата низина,
Простиращи се насред светла, дива зеленина.

Къщи с цветни градини и дори собствени поля,
Превземат ничии територии от дивата земя.
Гъстите гори намаляват, изсичани за дърва,
Превръщайки се в рядка, необитавана гора.

Ала славеят продължава да пее, както преди,
Радвайки животни, пътници – всички души.